Изследователи и съ-изследователи в един по-различен разговор за ДеИ
Каква е мрежата от отношения, в която съществуват и се развиват децата в резидентни грижи? Как промените в значението на родителския авторитет и джендър нормите в ромските общности повлияват вземането на решения относно грижата за децата? Как разговаряме с децата, които живеят разделени от своите семейства, за ситуацията, в която са? Включени ли са те и техните родители в оценката за предоставяните услуги и вземането на решения, касаещи правата им при разделянето и събирането на техните семейства? Това са някои от въпросите, на които бяха потърсени отговори в рамките на семинара „Къде сме наистина по пътя на деинституционализацията – какво научихме от децата, семействата и общностите?“
На семинара бяха представени и дискутирани данни от третото национално изследване на процеса на деинституционализация (ДеИ) на грижата за деца „Случаят България“, което се проведе през 2020 и 2021 г. от Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца. През този трети финален етап на изследването (първите два етапа са проведени през 2013 и 2017 година) бяха проучени някои особено значими теми в дълбочина, в следствие на което беше направен опит да бъде обърнат обичайният разговор за ДеИ. Беше отправена заявка за един по-комплексен дебат, в рамките на който да откроим какво се е променило отвъд политическите оценки за хората в процеса на ДеИ, какво не се променя и защо. Затова изследователи и съ-изследователи представиха гледната точка и спецификата на житейските ситуации около децата и техните родители. Друг съществен въпрос, който беше разгледан, е как се осмисля и използва опитът и инициативата за промяна на местно ниво в хода на подобни изследвания.
Присъстваха над 50 изследователи и съ-изследователи, университетски преподаватели, студенти и членове на изследователски центрове, представители на Министерство на здравеопазването, Държавна агенция за закрила на детето, офиса на националния Омбудсман, Международната организация по миграция, общини, услуги за резидентна грижа за деца, центрове за ранно детско развитие, дневни центрове за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства, кризисни центрове, УНИЦЕФ, правозащитни организации и други НПО.
Предлагаме ви записи на шестте представени презентации, разделени в две части: „Общностите и семействата“ и „Общностите и децата“. Презентациите са изготвени в съ-авторство с общински служители, директори и социални работници на резидентни услуги и отразяват приноса им в рефлексия върху професионалната практика и случаите на децата. Част от изследователския екип бяха и студенти от Магистърска програма „Психосоциални интервенции с деца и семейства“ към НБУ.
Родителите на децата в деинституционализираната резидентна грижа
Презентацията на д-р Жаклина Андонова и д-р Радостина Антонова насочва вниманието върху два случая на деца в резидентна грижа, които илюстрират мрежата от отношения, в която децата живеят и се развиват. Презентаторите поставят въпросите как децата виждат и преживяват прекъснатите отношения с родителите и общността, как говорят за семейството си и каква роля имат в запазване и възстановяване на отношенията обгрижващите детето специалисти в резидентната услуга. В двата представени случая достигаме до извода, че възстановяването на прекъснатите връзки е в същността на социалната работа с дете в резидентна грижа, което може да се случва последователно с процес на изграждане на доверие между детето и работещите в услугата. Това позволява на децата да развиват своя капацитет за изграждане на взаимоотношения с други възрастни и връстници, да преодоляват чувства на срам, гняв или вина (свързани с причините да бъдат изведени от семейната среда), да развиват уменията си активно да ангажират другите в значими за тях самите цели и да имат идея и перспектива за бъдещето извън услугата.
Променящите се ромски общности и раздялата на децата и семействата
Д-р Радостина Антонова и д-р Гергана Ненова разглеждат връзката между семейните ценности в ромските общности и разделите между родители и деца с фокус върху значението на родителския авторитет и джендър нормите в общността за вземането на решения относно грижата за деца. Резултатите от две отделни изследвания на ромските общности в София и Стара Загора дават основание да се очертаят процеси на промяна на тези две ключови ценностни измерения и да се формулират предположения относно начина, по който тази промяна влияе върху социалните механизми на разделите между родители и деца в ромските общности.
Усилието за осмислянето на опита и инициативата за промяна на местно ниво
Презентацията обсъжда как екипът на НХЦ е приложил методологията на „Изследване в хода на действието“ в един от терените на изследването. Д-р Галина Маркова и авторите представят: 1/ рефлексията върху практиката, като метод за осмисляне на практиката, 2/ формата, в който се е прилагала рефлексията – рефлексивната група, 3/ начина, по който е работила рефлексивната група, 4/ резултатите от нея. Проследява се как рефлексивната група е включила нови участници, които са допринесли към изследването с нови данни, на базата на които са планирани и изпълнени конкретни действия, които са подобрили практиката на деинституционализацията. Този успех е постигнат чрез включването на младежи, които живеят в резидентни услуги, служители на МВР, здравни услуги, църковни служители и студенти. Тези нови участници привличат деца от резидентни услуги в ролята на доброволци, създадават програма за стаж на студенти в резидентни услуги, сформират екип за създаване на протокол за превенция на сексуално насилие. Презентацията потвърждава основната теза на методологията: рефлексията е в основата на позитивни развития и добавя, че е важно тя да се прави в група от хора, представители на различни участници в един процес, като този на деинституционализацията.
Разговорът с децата за грижата
Евгения Тонева фокусира вниманието ни върху една непопулярна, но изключително чувствителна тема: как разговаряме с децата, които се оказват разделени от своите семейства, за ситуацията, в която са. Тя открива с тревога, че: (а) твърде често уязвимите децата получават частична, подвеждаща или откровено невярна информация за това какво се случва с тях и/или семействата им, затова (б) те са разочаровани, сърдити и ядосани от комуникацията си с възрастните, които олицетворяват системата за закрила и грижа, и често отвръщат с лъжи и манипулации от своя страна. (в) Този модел на комуникация руши възможностите да бъдат изградени връзки на доверие и компрометира интервенциите на социалната работа още преди те са започнали по същество. Презентацията съдържа цитати от разкази на деца, които споделят за своето преживяване и интерпретации на този сякаш негласно наложен модел на общуване и завършва с говорещото достатъчно само по себе си послание към специалистите на момче от център за настаняване от семеен тип: “Ами бих им казал да са по-открити с децата. Все пак сме деца. Какво ще стане ако са по-открити с нас?”
Децата за грижата и техните права
Елица Лингорски представя регионални резултати от Глобалната консултация на Комитета на ООН по правата на детето за ден, посветен на обща дискусия през 2021г. Чрез попълване на въпросник, създаден от Международния институт за права и развитие на детето (IICRD), деца и младежи с опит от алтернативни грижи в България дават своята оценка по въпроси касаещи техните права. Изводите, до които изследователите достигат са 1. Децата искат и трябва да участват много по-активно при вземане на решения, касаещи техния живот; 2. Ако децата не са активна страна за определяне на качеството на грижата в една услуга, трудно можем да говорим за обективност; 3. Отношението към децата и младежите има нужда от преосмисляне от гледна точка на правата им в посока на гарантиране на тяхната безопасност и подкрепяща среда.
Срещи с усмивки
Габриела Станева и Павлина Младенова, представят срещите си с младежи в център за настаняване от семеен тип, продължили от май до ноември, 2021г. В този период центърът е затворен и се налага младежите да бъдат настанени в други четири центъра. Първоначалната заявка, както и очакванията и на двете страни се разминават. Оказва се, че онлайн или формални срещи на определени теми не предизвикват интереса на мадежите. Но с бърза промяна на първоначалния план, те успяват да намерят верния път към тях и само след няколко срещи връзката вече е затвърдена с доверие и желание за нови срещи. Презентаторите разбират за темите, които вълнуват младежите, мечтите и очакванията им за живота, желанията им, какво им липсва, какви са отношенията между тях самите, спомените от миналото им и погледа им в бъдещето, извън институцията. Разговорите вървят с лекота, което доказва нуждата на младежите да споделят с доверен човек. Въпреки големия житейски и професионален опит се оказва, че презентаторите са неподготвени за някои теми, които искрено вълнуват тийнейджърите.